Облаци
Облаци
Облаци са надвиснали над жарта в ранен юни.
Ще отвори врата нечий праг с топли думи.
Ще намери кафето моята притеснена умора.
Ще я покани да седне на светло асмата на двора.
Ще запее хорската глъчка полугласни представи.
Ще раздират простора лесни поуки, но здрави.
Ще цвърчи слънчев лъч над скопосни мисли.
Изведнъж пръсва дъжд и дъга облаците разлисти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
