djko (Красимир Димитров) djko (Красимир Димитров)
2
5 dic 2008, 18:04

Облак

647 0 2
Облачно е!
И всеки облак
носи твоето име.
Вятърът си играе с тях
като малко дете с любима играчка -
ту ги пропъжда - надалеч,
ту отново ги сбира над мен,
подрежда ги в странни картини,
милва ги леко,
целува ги тихо
и отново в пристъп на ярост,
разкъсва брутално - парче по парче...
Дали и нашата любов беше такава?
ту нежна - чуплива и страстна,
ту груба -  твърда и властна,
събираща душите в едно,
а цялото после на парчета разделя.
Притъмня...
Заваля...
И всичко отми...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Димитров Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0