5 дек. 2008 г., 18:04

Облак

Поэзия » Любовная

639 0 2

Облачно е!
И всеки облак
носи твоето име.
Вятърът си играе с тях
като малко дете с любима играчка -
ту ги пропъжда - надалеч,
ту отново ги сбира над мен,
подрежда ги в странни картини,
милва ги леко,
целува ги тихо
и отново в пристъп на ярост,
разкъсва брутално - парче по парче...
Дали и нашата любов беше такава?
ту нежна - чуплива и страстна,
ту груба - твърда и властна,
събираща душите в едно,
а цялото после на парчета разделя.
Притъмня...
Заваля...
И всичко отми...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0