5 дек. 2008 г., 18:04

Облак

646 0 2
Облачно е!
И всеки облак
носи твоето име.
Вятърът си играе с тях
като малко дете с любима играчка -
ту ги пропъжда - надалеч,
ту отново ги сбира над мен,
подрежда ги в странни картини,
милва ги леко,
целува ги тихо
и отново в пристъп на ярост,
разкъсва брутално - парче по парче...
Дали и нашата любов беше такава?
ту нежна - чуплива и страстна,
ту груба -  твърда и властна,
събираща душите в едно,
а цялото после на парчета разделя.
Притъмня...
Заваля...
И всичко отми...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...