Облак
Облачно е!
И всеки облак
носи твоето име.
Вятърът си играе с тях
като малко дете с любима играчка -
ту ги пропъжда - надалеч,
ту отново ги сбира над мен,
подрежда ги в странни картини,
милва ги леко,
целува ги тихо
и отново в пристъп на ярост,
разкъсва брутално - парче по парче...
Дали и нашата любов беше такава?
ту нежна - чуплива и страстна,
ту груба - твърда и властна,
събираща душите в едно,
а цялото после на парчета разделя.
Притъмня...
Заваля...
И всичко отми...
И всеки облак
носи твоето име.
Вятърът си играе с тях
като малко дете с любима играчка -
ту ги пропъжда - надалеч,
ту отново ги сбира над мен,
подрежда ги в странни картини,
милва ги леко,
целува ги тихо
и отново в пристъп на ярост,
разкъсва брутално - парче по парче...
Дали и нашата любов беше такава?
ту нежна - чуплива и страстна,
ту груба - твърда и властна,
събираща душите в едно,
а цялото после на парчета разделя.
Притъмня...
Заваля...
И всичко отми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Димитров Всички права запазени
