djko (Красимир Димитров) djko (Красимир Димитров)
2
Dec 5, 2008, 6:04 PM

Облак

  Poetry » Love
636 0 2
Облачно е!
И всеки облак
носи твоето име.
Вятърът си играе с тях
като малко дете с любима играчка -
ту ги пропъжда - надалеч,
ту отново ги сбира над мен,
подрежда ги в странни картини,
милва ги леко,
целува ги тихо
и отново в пристъп на ярост,
разкъсва брутално - парче по парче...
Дали и нашата любов беше такава?
ту нежна - чуплива и страстна,
ту груба -  твърда и властна,
събираща душите в едно,
а цялото после на парчета разделя.
Притъмня...
Заваля...
И всичко отми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Димитров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0