20 abr 2012, 0:21

Облог

  Poesía
1K 0 16

Бях се хванал с живота на бас,

голобрад и нахъсан хлапак.

 

Ще мирясам обаче и аз,

между груби дъски и капак.

 

На съдбата се зъбех без страх

и прескачах дувари среднощ.

Не веднъж ли през сълзи се смях,

и добър, и понякога лош.

 

Не отместих планетата с длан,

както често мечтаех в захлас.

Щракна времето вълчи капан

и ме хвана във него от раз.


Завъртяха се дни в хоровод,

а пък аз не танцувам добре.

С трудни стъпки е този живот,

от дилеми безбрежно море.


Кръговрат е и устремен бяг,

неподвластен на огън и лед.

И ще хлопне накрая капак

над поредния скучен поет.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...