20 abr 2012, 0:21

Облог

  Poesía
1K 0 16

Бях се хванал с живота на бас,

голобрад и нахъсан хлапак.

 

Ще мирясам обаче и аз,

между груби дъски и капак.

 

На съдбата се зъбех без страх

и прескачах дувари среднощ.

Не веднъж ли през сълзи се смях,

и добър, и понякога лош.

 

Не отместих планетата с длан,

както често мечтаех в захлас.

Щракна времето вълчи капан

и ме хвана във него от раз.


Завъртяха се дни в хоровод,

а пък аз не танцувам добре.

С трудни стъпки е този живот,

от дилеми безбрежно море.


Кръговрат е и устремен бяг,

неподвластен на огън и лед.

И ще хлопне накрая капак

над поредния скучен поет.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...