Облог
Бях се хванал с живота на бас,
голобрад и нахъсан хлапак.
Ще мирясам обаче и аз,
между груби дъски и капак.
На съдбата се зъбех без страх
и прескачах дувари среднощ.
Не веднъж ли през сълзи се смях,
и добър, и понякога лош.
Не отместих планетата с длан,
както често мечтаех в захлас.
Щракна времето вълчи капан
и ме хвана във него от раз.
Завъртяха се дни в хоровод,
а пък аз не танцувам добре.
С трудни стъпки е този живот,
от дилеми безбрежно море.
Кръговрат е и устремен бяг,
неподвластен на огън и лед.
И ще хлопне накрая капак
над поредния скучен поет.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
