20.04.2012 г., 0:21

Облог

1K 0 16

Бях се хванал с живота на бас,

голобрад и нахъсан хлапак.

 

Ще мирясам обаче и аз,

между груби дъски и капак.

 

На съдбата се зъбех без страх

и прескачах дувари среднощ.

Не веднъж ли през сълзи се смях,

и добър, и понякога лош.

 

Не отместих планетата с длан,

както често мечтаех в захлас.

Щракна времето вълчи капан

и ме хвана във него от раз.


Завъртяха се дни в хоровод,

а пък аз не танцувам добре.

С трудни стъпки е този живот,

от дилеми безбрежно море.


Кръговрат е и устремен бяг,

неподвластен на огън и лед.

И ще хлопне накрая капак

над поредния скучен поет.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...