20 апр. 2012 г., 00:21

Облог

1K 0 16

Бях се хванал с живота на бас,

голобрад и нахъсан хлапак.

 

Ще мирясам обаче и аз,

между груби дъски и капак.

 

На съдбата се зъбех без страх

и прескачах дувари среднощ.

Не веднъж ли през сълзи се смях,

и добър, и понякога лош.

 

Не отместих планетата с длан,

както често мечтаех в захлас.

Щракна времето вълчи капан

и ме хвана във него от раз.


Завъртяха се дни в хоровод,

а пък аз не танцувам добре.

С трудни стъпки е този живот,

от дилеми безбрежно море.


Кръговрат е и устремен бяг,

неподвластен на огън и лед.

И ще хлопне накрая капак

над поредния скучен поет.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...