Обновена

Елиза13 (Мария)
239 840

30 may 2024, 13:55

Poesía

319 1 0

И точно там, където болка свива рамене,

в уютното крило и в шепот на листата,

далеч от гласовете на световното море,

сълзите заговарят със прииждащия вятър.

И нежния му полъх е кадифено мек обков,

загръща ме с ръце, във дреха чиста, бяла.

Не чувствам вече болка, нито студ суров,

миг, в който времето за мен е спряло.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.