Обновена

И точно там, където болка свива рамене,

в уютното крило и в шепот на листата,

далеч от гласовете на световното море,

сълзите заговарят със прииждащия вятър.

И нежния му полъх е кадифено мек обков,

загръща ме с ръце, във дреха чиста, бяла.

Не чувствам вече болка, нито студ суров,

миг, в който времето за мен е спряло.