Елиза13 (Мария)
239 840
May 30, 2024, 1:55 PM

Обновена 

  Poetry
321 1 0

И точно там, където болка свива рамене,

в уютното крило и в шепот на листата,

далеч от гласовете на световното море,

сълзите заговарят със прииждащия вятър.

 

И нежния му полъх е кадифено мек обков,

загръща ме с ръце, във дреха чиста, бяла.

Не чувствам вече болка, нито студ суров,

миг, в който времето за мен е спряло.

© Мария All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??