May 30, 2024, 1:55 PM
Обновена
И точно там, където болка свива рамене,
в уютното крило и в шепот на листата,
далеч от гласовете на световното море,
сълзите заговарят със прииждащия вятър.
И нежния му полъх е кадифено мек обков,
загръща ме с ръце, във дреха чиста, бяла.
Не чувствам вече болка, нито студ суров,
миг, в който времето за мен е спряло.
в уютното крило и в шепот на листата,
далеч от гласовете на световното море,
сълзите заговарят със прииждащия вятър.
И нежния му полъх е кадифено мек обков,
загръща ме с ръце, във дреха чиста, бяла.
Не чувствам вече болка, нито студ суров,
миг, в който времето за мен е спряло.
© Мария All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
