30.05.2024 г., 13:55 ч.

Обновена 

  Поезия
484 1 0
И точно там, където болка свива рамене,
в уютното крило и в шепот на листата,
далеч от гласовете на световното море,
сълзите заговарят със прииждащия вятър.
И нежния му полъх е кадифено мек обков,
загръща ме с ръце, във дреха чиста, бяла.
Не чувствам вече болка, нито студ суров,
миг, в който времето за мен е спряло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Предложения
: ??:??