24 may 2018, 14:56

Обратно към..

  Poesía » Otra
1.9K 3 6

Дали ще се завърнем някой ден

обратно там, където бяхме..

живот, прекрасен и зелен..

живот абсурден ли живяхме?

И беше ли реалност младостта ни,

онази тъй невинна и наивна,

а сълзите, протегнатите длани..

беше ли и обичта привидна?

Днес с илюзиите сме вече запознати,

да си затвориш очите не е грях..

със съвестта дори вече не сме другари..

моралът ни завлечен бе във крах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Периян Байрамова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

33 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...