Дали ще се завърнем някой ден
обратно там, където бяхме..
живот, прекрасен и зелен..
живот абсурден ли живяхме?
И беше ли реалност младостта ни,
онази тъй невинна и наивна,
а сълзите, протегнатите длани..
беше ли и обичта привидна?
Днес с илюзиите сме вече запознати,
да си затвориш очите не е грях..
със съвестта дори вече не сме другари..
моралът ни завлечен бе във крах.
© Периян Байрамова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
