24 мая 2018 г., 14:56

Обратно към..

1.9K 3 6

Дали ще се завърнем някой ден

обратно там, където бяхме..

живот, прекрасен и зелен..

живот абсурден ли живяхме?

И беше ли реалност младостта ни,

онази тъй невинна и наивна,

а сълзите, протегнатите длани..

беше ли и обичта привидна?

Днес с илюзиите сме вече запознати,

да си затвориш очите не е грях..

със съвестта дори вече не сме другари..

моралът ни завлечен бе във крах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Периян Байрамова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

33 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...