24.05.2018 г., 14:56

Обратно към..

1.9K 3 6

Дали ще се завърнем някой ден

обратно там, където бяхме..

живот, прекрасен и зелен..

живот абсурден ли живяхме?

И беше ли реалност младостта ни,

онази тъй невинна и наивна,

а сълзите, протегнатите длани..

беше ли и обичта привидна?

Днес с илюзиите сме вече запознати,

да си затвориш очите не е грях..

със съвестта дори вече не сме другари..

моралът ни завлечен бе във крах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Периян Байрамова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

33 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...