24.05.2018 г., 14:56

Обратно към..

1.9K 3 6

Дали ще се завърнем някой ден

обратно там, където бяхме..

живот, прекрасен и зелен..

живот абсурден ли живяхме?

И беше ли реалност младостта ни,

онази тъй невинна и наивна,

а сълзите, протегнатите длани..

беше ли и обичта привидна?

Днес с илюзиите сме вече запознати,

да си затвориш очите не е грях..

със съвестта дори вече не сме другари..

моралът ни завлечен бе във крах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Периян Байрамова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

33 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...