Обречен
Аз знам, че ме обичаш, но сега
с надежди празни само те дарявам.
През нощите, облечени в тъга,
в които ти ме търсиш, а ме няма!
Аз знам, че ме обичаш, но върви,
върви преди да ти отнема всичко.
Върви преди светът да се смали,
преди да те превърна в грях и в нищо!
Не мога да ти обещая топъл дом,
защото аз съм чужда и далечна.
Днес синьото небе ми е подслон,
върви сега… със мене си обречен…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвия Йорданова Todos los derechos reservados
