Обречен
Аз знам, че ме обичаш, но сега
с надежди празни само те дарявам.
През нощите, облечени в тъга,
в които ти ме търсиш, а ме няма!
Аз знам, че ме обичаш, но върви,
върви преди да ти отнема всичко.
Върви преди светът да се смали,
преди да те превърна в грях и в нищо!
Не мога да ти обещая топъл дом,
защото аз съм чужда и далечна.
Днес синьото небе ми е подслон,
върви сега… със мене си обречен…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Йорданова Все права защищены
