5 feb 2015, 1:53

Обречена

937 0 3

 

Не ми се нравят глупави мъже,

такива дето мислят, ще ме смаят.

Харесвам тези, дето раждат ветрове,

в гърдите ми, когато ме желаят.

 

Тези дето чувстват, че тежи, 

думата им, кажат ли я гласно.

И са непреклонни, боже опази,

от такъв да те обича... страстно.

 

Харесвам тези... силните мъже!

По дяволите, свършиха ли вече?

Един такъв ми трябва, да ме отнесе

и нищо друго! Вече съм обречена.

 

19.09.2014

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....