Feb 5, 2015, 1:53 AM

Обречена

  Poetry » Love
934 0 3

 

Не ми се нравят глупави мъже,

такива дето мислят, ще ме смаят.

Харесвам тези, дето раждат ветрове,

в гърдите ми, когато ме желаят.

 

Тези дето чувстват, че тежи, 

думата им, кажат ли я гласно.

И са непреклонни, боже опази,

от такъв да те обича... страстно.

 

Харесвам тези... силните мъже!

По дяволите, свършиха ли вече?

Един такъв ми трябва, да ме отнесе

и нищо друго! Вече съм обречена.

 

19.09.2014

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...