Обречени
крещи небето, удря мрачно,
оплаква таз душа гърмящо,
душа – изваяна от огън,
очи – стихийно морско дъно,
сърце – готово да обича,
но някак всеки го отрича,
уж вричат се в любов безкрайна,
но тез души човешки
пълни са с тъга коварна,
оплитат таз душа невинна
карайки я да остави любовта,
но как да я остави
като си има само нея на света
затова небето плаче, не за ниви
нито за поля, а за онез души невинни
обречени да не намерят любовта
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павел Дунев Todos los derechos reservados
