Обречени

8 oct 2021, 11:10

Poesía » De amor

728 1 3

крещи небето, удря мрачно,
оплаква таз душа гърмящо,
душа – изваяна от огън,
очи – стихийно морско дъно,
сърце – готово да обича,
но някак всеки го отрича,
уж вричат се в любов безкрайна,
но тез души човешки
пълни са с тъга коварна,
оплитат таз душа невинна
карайки я да остави любовта,
но как да я остави ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Обречени

Искате да прочетете повече?

Propuestas