Обречени

8 oct 2021, 11:10

Poesía » De amor

445 1 3

крещи небето, удря мрачно,

оплаква таз душа гърмящо,

душа – изваяна от огън,

очи – стихийно морско дъно,

сърце – готово да обича,

но някак всеки го отрича,

уж вричат се в любов безкрайна,

но тез души човешки

пълни са с тъга коварна,

оплитат таз душа невинна

карайки я да остави любовта,

но как да я остави

като си има само нея на света

затова небето плаче, не за ниви

нито за поля, а за онез души невинни

обречени да не намерят любовта

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

M1234567891 (Миночка Митева)

2021-10-08T14:35:56+03:00

Хареса ми, добре дошъл, желая ти, да израстнеш, като творец и напишеш най прекрасните стихове!
anahataroot (Зигфрид В.)

2021-10-08T11:54:48+03:00

“душа – изваяна от огън,
очи – стихийно морско дъно” - много красиво!
Jackie151 (Антоанета Иванова)

2021-10-08T11:15:04+03:00

Благодаря, "душа – изваяна от огън". Хареса ми.