крещи небето, удря мрачно,
оплаква таз душа гърмящо,
душа – изваяна от огън,
очи – стихийно морско дъно,
сърце – готово да обича,
но някак всеки го отрича,
уж вричат се в любов безкрайна,
но тез души човешки
пълни са с тъга коварна,
оплитат таз душа невинна
карайки я да остави любовта,
но как да я остави ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация