6 mar 2009, 0:10

Обречени

668 0 2

Сбогом  аз не мога да ти кажа, 

знам, раздялата дяволски боли, 

знам, не ще ме пак прегърнеш, 

знам, че всичко ще се промени. 

Приятелството наше развали се, 

пропиляхме шанса си със теб, 

сега, глави привели, 

през зъби ще казваме здравей. 

Всеки по своя път ще поеме, 

всеки ще срещне своята съдба, 

времето назад не ще се върне, 

но дано твоят път да минава 

покрай моята врата. 

Дълго със теб ще се търсим, 

моя красива мечта, 

мое мъничко цвете, 

 разцъфнало в нежната ми душа. 

Но знам, че когато с теб се намерим, 

 искра ще пламне в нашите сърца, 

красив спомен назад ще ни върне 

и ще ни разкрие тайните на любовта. 

За ръка напред ще ме водиш, 

ще ми покажеш тайните на света, 

към рая врати ще отвориш 

и ще полетим със ангелски крила.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...