6.03.2009 г., 0:10

Обречени

670 0 2

Сбогом  аз не мога да ти кажа, 

знам, раздялата дяволски боли, 

знам, не ще ме пак прегърнеш, 

знам, че всичко ще се промени. 

Приятелството наше развали се, 

пропиляхме шанса си със теб, 

сега, глави привели, 

през зъби ще казваме здравей. 

Всеки по своя път ще поеме, 

всеки ще срещне своята съдба, 

времето назад не ще се върне, 

но дано твоят път да минава 

покрай моята врата. 

Дълго със теб ще се търсим, 

моя красива мечта, 

мое мъничко цвете, 

 разцъфнало в нежната ми душа. 

Но знам, че когато с теб се намерим, 

 искра ще пламне в нашите сърца, 

красив спомен назад ще ни върне 

и ще ни разкрие тайните на любовта. 

За ръка напред ще ме водиш, 

ще ми покажеш тайните на света, 

към рая врати ще отвориш 

и ще полетим със ангелски крила.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...