Mar 6, 2009, 12:10 AM

Обречени

  Poetry » Love
667 0 2

Сбогом  аз не мога да ти кажа, 

знам, раздялата дяволски боли, 

знам, не ще ме пак прегърнеш, 

знам, че всичко ще се промени. 

Приятелството наше развали се, 

пропиляхме шанса си със теб, 

сега, глави привели, 

през зъби ще казваме здравей. 

Всеки по своя път ще поеме, 

всеки ще срещне своята съдба, 

времето назад не ще се върне, 

но дано твоят път да минава 

покрай моята врата. 

Дълго със теб ще се търсим, 

моя красива мечта, 

мое мъничко цвете, 

 разцъфнало в нежната ми душа. 

Но знам, че когато с теб се намерим, 

 искра ще пламне в нашите сърца, 

красив спомен назад ще ни върне 

и ще ни разкрие тайните на любовта. 

За ръка напред ще ме водиш, 

ще ми покажеш тайните на света, 

към рая врати ще отвориш 

и ще полетим със ангелски крила.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...