madlen_kozhuharova (Мадлен)
82 989
20 abr 2009, 16:30

Обрулени души 

  Poesía » Filosófica
1206 0 22

Пролетна феерия в нежнобели цветя,

заляла е земята с прелест и красота,

а сред нея човекът с обрулена душа,

нарамил болка на окаяна съдба.

 

Крачи умислен, сякаш от ада е поел

делът на зла участ във пролетния ден.

Във мрачни мисли той главата си е навел,

със поглед от болка, зловещо изкривен.

 

Камшикът на ужаса във ушите му  плющи,

и страхът на талази  душата руши

човешко достойнство и човешки мечти,

обрулени  от вихъра на страсти зли.

 

 

© Мадлен Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И това е много здраво!!!
  • Поздрав за прекрасния стих!!!
  • Хареса ми! Благодаря!
  • Боли ли в душата и красотата не може да ни спаси...
  • Този стих ми прилича като че е написан от много амбициозна петокласничка. Младеете, сеньора Кожухарова.
  • тежко му...който пусне в душата си страстите зли...
    тъжно ми стана, мила Мадлен...нека ти е светло и топло в душата...с обич.
  • Много харесах!
  • И мен замисли - дано след опадването на цветовете, остане някое и друго плодче неуязвимо на брулене...
    Добри чувства от мен!
  • Болезнена истина! Въздейства ми много силно! Поздрави!
  • съдбата винаги ни носи и радост, и болка... важното е да не стигаме до окаяното състояние на "обрулена душа".
    ... сила и мъдрост излъчва творбата Ви!
  • Поздрав,Мадлен
    Много точно си предала контраста - пролетна феерия и сред нея обрулена душа!
    Но човек трябва да се бори с нокти и зъби за да въздигне своята обрулена душа, предаде ли се, пиши го загинал !
  • Честит Великден,Мадлен! "Обрулени са душите ни..." ...- болката ни ранява, защото,колкото повече се раздаваш, толкова болката е по-голяма, когато срещаш злина... Такъв е земният ни път - вървим през тресавища и цветни поляни, осеян от сенки и светлини.Падаме, ставаме и все търсим светлината...там, някъде в началото на Края...! Посланието ти трябва да бъде пречетено от всеки! Поздрави отново, нежна душа-струна!
  • Мадлен присъединявам своето възхищение към коментара на Весела Йосифова и ... БЪДИ!!! Въпреки!
  • Много болка има в стиха ти, Мадлен! Поздрави!
  • Права си, Мадлен, страхът е най-големият човешки порок, който руши безмилостно душите. Зависи от човека. А болката ни преражда. Тя ни дава възможността да усетим сладостите на живота.

    От любов се променят животи,
    а от болка - вселени.
    Любовта все ни кара да търсим,
    болката - да намерим.
    С обич всички пътеки са светли,
    болката - прокарва нови.
    В любовта е скрито зачатието,
    в болката - рождението.
    Никога сами не избираме
    своя Паднал Ангел.
    Той сам ни връхлита.
    Той решава кога да дойде
    и колко болка да ни остави.
    Заради него вдигаме очи към небето
    и от болка стъпваме по-здраво.
    Раят е толкова труднодостъпен,
    Адът е тука - до него.

    Поздрави и целувки за светлата ти душа, недокосната от зли помисли!
  • Мадлен, много реалистично стихотворение, наближава 24 април, някак така ми звучи. Поздравления... Докосна нещо много дълбоко
  • Всъщност, струва ми се, че под тези обикновени слова на стохотворението ти, ти питаш "защо" - защо я има болката, защо си я причиняваме, защо сред хората има и нечовеци, защо след като сме разумни само ние ( а така ли е?) се изяждаме взаимно и... защо, защо, защо? Но дали е правилният въпрос, не е ли той "как?" - Как да направим така, че да не се нужни горните защо?
  • Ехаа, супер е! Поздрави
  • Хубаво стихотворение!
    Весели празници!
  • Мадлан - всеки се е докосвал до такъв Човек, дори самите ние сме били Той!
    Прегръщам те!
  • много тежка, но реална картина си нарисувала, Мадлен!!!
    за злите страсти, май няма почивен ден...
    пожелавам уют и светлина в душата ти...!

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=132352

    весели празници!!!
  • Хареса ми!!!
Propuestas
: ??:??