Пролетна феерия в нежнобели цветя,
заляла е земята с прелест и красота,
а сред нея човекът с обрулена душа,
нарамил болка на окаяна съдба.
Крачи умислен, сякаш от ада е поел
делът на зла участ във пролетния ден.
Във мрачни мисли той главата си е навел,
със поглед от болка, зловещо изкривен.
Камшикът на ужаса във ушите му плющи,
и страхът на талази душата руши
човешко достойнство и човешки мечти,
обрулени от вихъра на страсти зли.