Пролетна феерия в нежнобели цветя,
заляла е земята с прелест и красота,
а сред нея човекът с обрулена душа,
нарамил болка на окаяна съдба.
Крачи умислен, сякаш от ада е поел
делът на зла участ във пролетния ден.
Във мрачни мисли той главата си е навел,
със поглед от болка, зловещо изкривен.
Камшикът на ужаса във ушите му плющи,
и страхът на талази душата руши
човешко достойнство и човешки мечти,
обрулени от вихъра на страсти зли.
© Мадлен All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
