Apr 20, 2009, 4:30 PM
Обрулени души
Пролетна феерия в нежнобели цветя,
заляла е земята с прелест и красота,
а сред нея човекът с обрулена душа,
нарамил болка на окаяна съдба.
Крачи умислен, сякаш от ада е поел
делът на зла участ във пролетния ден.
Във мрачни мисли той главата си е навел,
със поглед от болка, зловещо изкривен.
Камшикът на ужаса във ушите му плющи,
и страхът на талази душата руши
човешко достойнство и човешки мечти,
обрулени от вихъра на страсти зли.
© Мадлен All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
И това е много здраво!!!
-
Поздрав за прекрасния стих!!!
-
Хареса ми! Благодаря!
-
Боли ли в душата и красотата не може да ни спаси...
-
Този стих ми прилича като че е написан от много амбициозна петокласничка. Младеете, сеньора Кожухарова.
-
тежко му...който пусне в душата си страстите зли...
тъжно ми стана, мила Мадлен...нека ти е светло и топло в душата...с обич. -
Много харесах!
-
И мен замисли - дано след опадването на цветовете, остане някое и друго плодче неуязвимо на брулене...
Добри чувства от мен! -
Болезнена истина! Въздейства ми много силно! Поздрави!
-
съдбата винаги ни носи и радост, и болка... важното е да не стигаме до окаяното състояние на "обрулена душа".
... сила и мъдрост излъчва творбата Ви! -
Поздрав,Мадлен
Много точно си предала контраста - пролетна феерия и сред нея обрулена душа!
Но човек трябва да се бори с нокти и зъби за да въздигне своята обрулена душа, предаде ли се, пиши го загинал ! -
Честит Великден,Мадлен! "Обрулени са душите ни..." ...- болката ни ранява, защото,колкото повече се раздаваш, толкова болката е по-голяма, когато срещаш злина... Такъв е земният ни път - вървим през тресавища и цветни поляни, осеян от сенки и светлини.Падаме, ставаме и все търсим светлината...там, някъде в началото на Края...! Посланието ти трябва да бъде пречетено от всеки! Поздрави отново, нежна душа-струна!
-
Мадлен присъединявам своето възхищение към коментара на Весела Йосифова и ... БЪДИ!!! Въпреки!
-
Много болка има в стиха ти, Мадлен! Поздрави!
-
Права си, Мадлен, страхът е най-големият човешки порок, който руши безмилостно душите. Зависи от човека. А болката ни преражда. Тя ни дава възможността да усетим сладостите на живота.
От любов се променят животи,
а от болка - вселени.
Любовта все ни кара да търсим,
болката - да намерим.
С обич всички пътеки са светли,
болката - прокарва нови.
В любовта е скрито зачатието,
в болката - рождението.
Никога сами не избираме
своя Паднал Ангел.
Той сам ни връхлита.
Той решава кога да дойде
и колко болка да ни остави.
Заради него вдигаме очи към небето
и от болка стъпваме по-здраво.
Раят е толкова труднодостъпен,
Адът е тука - до него.
Поздрави и целувки за светлата ти душа, недокосната от зли помисли! -
Мадлен, много реалистично стихотворение, наближава 24 април, някак така ми звучи. Поздравления... Докосна нещо много дълбоко
-
Всъщност, струва ми се, че под тези обикновени слова на стохотворението ти, ти питаш "защо" - защо я има болката, защо си я причиняваме, защо сред хората има и нечовеци, защо след като сме разумни само ние ( а така ли е?) се изяждаме взаимно и... защо, защо, защо? Но дали е правилният въпрос, не е ли той "как?" - Как да направим така, че да не се нужни горните защо?
-
Ехаа, супер е!
Поздрави -
Хубаво стихотворение!
Весели празници! -
Мадлан - всеки се е докосвал до такъв Човек, дори самите ние сме били Той!
Прегръщам те! -
много тежка, но реална картина си нарисувала, Мадлен!!!
за злите страсти, май няма почивен ден...
пожелавам уют и светлина в душата ти...!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=132352
весели празници!!! -
Хареса ми!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
