14 oct 2010, 20:37

Обяснение в любов

  Poesía » Otra
1.7K 0 12

Не зная майки как обичат дъщерите,

но зная, дъще, как обичам теб.

Със обич плодоносна като жито

и с необятност на безкрайна степ.

 

Погледна ли те - цяла те попивам,

рисувам върху майчино сърце

с усещането, че съм много жива

и със мощта на орльови криле.

 

Като мъниче още те прегръщам,

в обятията си ласка съхранила,

през седемцветната дъга се връщам,

от извора на детството ти пила.

 

Сега си майка. Имаш си момиче,

една със друга двете сте щастливи.

Ти подир него, то към тебе тича

и радост от душите ви прелива.

 

Макар сребро в косите ти да свети,

 на крачка от Христовите години,

все още си прекрасна като цвете,

с цвета си украсило мойта зима.

 

Ти  огън си, заради който тлея,

най-силната от моите любови,

звезда, която искрoметно грее

и благослов над всички благослови...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...