Не зная майки как обичат дъщерите,
но зная, дъще, как обичам теб.
Със обич плодоносна като жито
и с необятност на безкрайна степ.
Погледна ли те - цяла те попивам,
рисувам върху майчино сърце
с усещането, че съм много жива
и със мощта на орльови криле.
Като мъниче още те прегръщам,
в обятията си ласка съхранила,
през седемцветната дъга се връщам,
от извора на детството ти пила.
Сега си майка. Имаш си момиче,
една със друга двете сте щастливи.
Ти подир него, то към тебе тича
и радост от душите ви прелива.
Макар сребро в косите ти да свети,
на крачка от Христовите години,
все още си прекрасна като цвете,
с цвета си украсило мойта зима.
Ти огън си, заради който тлея,
най-силната от моите любови,
звезда, която искрoметно грее
и благослов над всички благослови...
© Диана Кънева Все права защищены