Oct 14, 2010, 8:37 PM

Обяснение в любов

  Poetry » Other
1.7K 0 12

Не зная майки как обичат дъщерите,

но зная, дъще, как обичам теб.

Със обич плодоносна като жито

и с необятност на безкрайна степ.

 

Погледна ли те - цяла те попивам,

рисувам върху майчино сърце

с усещането, че съм много жива

и със мощта на орльови криле.

 

Като мъниче още те прегръщам,

в обятията си ласка съхранила,

през седемцветната дъга се връщам,

от извора на детството ти пила.

 

Сега си майка. Имаш си момиче,

една със друга двете сте щастливи.

Ти подир него, то към тебе тича

и радост от душите ви прелива.

 

Макар сребро в косите ти да свети,

 на крачка от Христовите години,

все още си прекрасна като цвете,

с цвета си украсило мойта зима.

 

Ти  огън си, заради който тлея,

най-силната от моите любови,

звезда, която искрoметно грее

и благослов над всички благослови...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...