14.10.2010 г., 20:37

Обяснение в любов

1.7K 0 12

Не зная майки как обичат дъщерите,

но зная, дъще, как обичам теб.

Със обич плодоносна като жито

и с необятност на безкрайна степ.

 

Погледна ли те - цяла те попивам,

рисувам върху майчино сърце

с усещането, че съм много жива

и със мощта на орльови криле.

 

Като мъниче още те прегръщам,

в обятията си ласка съхранила,

през седемцветната дъга се връщам,

от извора на детството ти пила.

 

Сега си майка. Имаш си момиче,

една със друга двете сте щастливи.

Ти подир него, то към тебе тича

и радост от душите ви прелива.

 

Макар сребро в косите ти да свети,

 на крачка от Христовите години,

все още си прекрасна като цвете,

с цвета си украсило мойта зима.

 

Ти  огън си, заради който тлея,

най-силната от моите любови,

звезда, която искрoметно грее

и благослов над всички благослови...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...