15 abr 2021, 3:11  

Обяздване 

  Poesía
344 3 11

Подземен товарач е този ат

и рудата изважда от недрата.

Чернее външно, гасне на инат,

пухти и пак се спуска в мрачината.

 

А някога товареше мечти,

докарваше ги в свойте вагонетки,

лудуваше да се разгорещи,

разтапяше металните решетки.

 

Ездачката юздите му насви

и обузда подемната му сила.

А нрава култивира и разви,

безумието с обич заменила.

 

 

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Уау, наблюдавал си ги детайлно.Доста неща научавам. Аз съм склонна да обръщам повече внимание на уникалността на всеки.
  • Радвам се, че ти хареса , Ели! 🙄
    Не са толкова буйни, Ив..
  • С любов всичко се постига!
  • Да, това е хубавото, че хората сме различни. Този е марка овен .☺
    Само да спомена, че не съм лирическата, но и двата образа са реални.
  • Който обича, доброволно се предоставя за култивиране.🙄 Не е случайно, че мъжкарят не отхвърля дамата, сменил е приоритетите.☺ Благодаря ви!
  • Чернее външно, гасне на инат,
    пухти и пак се спуска в мрачината.
    Силно и изразително! Много хубаво!
  • С единия инат и въпреки страничната воля оцеляват онези, чийто живот се гмурва в дълбините на умението да се добиват резултати...❤️ Поздрави, Светулче!
  • Зарадвахте ме с посещението и коментарите си, момичета! За този образ пиша с много обич и уважение, и с лека закачка. ☺
  • Различно от другите твои е това стихотворение, но със силен собствен чар и грабваща метафоричният, Светле!❣️
    Поздравявам те с аплодисменти!👏
  • Добре го е обуздала, ездачката.Хубав стих!
  • Много наситен и ярък стих, Светличка Много!
Propuestas
: ??:??