Подземен товарач е този ат
и рудата изважда от недрата.
Чернее външно, гасне на инат,
пухти и пак се спуска в мрачината.
А някога товареше мечти,
докарваше ги в свойте вагонетки,
лудуваше да се разгорещи,
разтапяше металните решетки.
Ездачката юздите му насви
и обузда подемната му сила.
А нрава култивира и разви,
безумието с обич заменила.
© Светличка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
