Подземен товарач е този ат
и рудата изважда от недрата.
Чернее външно, гасне на инат,
пухти и пак се спуска в мрачината.
А някога товареше мечти,
докарваше ги в свойте вагонетки,
лудуваше да се разгорещи,
разтапяше металните решетки.
Ездачката юздите му насви
и обузда подемната му сила.
А нрава култивира и разви,
безумието с обич заменила.
© Светличка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
