15.04.2021 г., 3:11  

Обяздване

520 3 11

Подземен товарач е този ат

и рудата изважда от недрата.

Чернее външно, гасне на инат,

пухти и пак се спуска в мрачината.

 

А някога товареше мечти,

докарваше ги в свойте вагонетки,

лудуваше да се разгорещи,

разтапяше металните решетки.

 

Ездачката юздите му насви

и обузда подемната му сила.

А нрава култивира и разви,

безумието с обич заменила.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уау, наблюдавал си ги детайлно.Доста неща научавам. Аз съм склонна да обръщам повече внимание на уникалността на всеки.
  • Радвам се, че ти хареса , Ели! 🙄
    Не са толкова буйни, Ив..
  • С любов всичко се постига!
  • Да, това е хубавото, че хората сме различни. Този е марка овен .☺
    Само да спомена, че не съм лирическата, но и двата образа са реални.
  • Който обича, доброволно се предоставя за култивиране.🙄 Не е случайно, че мъжкарят не отхвърля дамата, сменил е приоритетите.☺ Благодаря ви!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...