15.04.2021 г., 3:11  

Обяздване

519 3 11

Подземен товарач е този ат

и рудата изважда от недрата.

Чернее външно, гасне на инат,

пухти и пак се спуска в мрачината.

 

А някога товареше мечти,

докарваше ги в свойте вагонетки,

лудуваше да се разгорещи,

разтапяше металните решетки.

 

Ездачката юздите му насви

и обузда подемната му сила.

А нрава култивира и разви,

безумието с обич заменила.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уау, наблюдавал си ги детайлно.Доста неща научавам. Аз съм склонна да обръщам повече внимание на уникалността на всеки.
  • Радвам се, че ти хареса , Ели! 🙄
    Не са толкова буйни, Ив..
  • С любов всичко се постига!
  • Да, това е хубавото, че хората сме различни. Този е марка овен .☺
    Само да спомена, че не съм лирическата, но и двата образа са реални.
  • Който обича, доброволно се предоставя за култивиране.🙄 Не е случайно, че мъжкарят не отхвърля дамата, сменил е приоритетите.☺ Благодаря ви!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...