Объркани съдби
Две семейства,
две дъщери разменени-
като дребни монети
и много сърца наранени.
Грях без лихва.
Живот рухнал в миг,
с болка почустван.
Сълзите не стигат,
своето чедо прегръщаш силно,
но нищо не чувстваш.
Родното на теб прилича-
родител си биологичен.
Толкова объркани съдби.
Лица смесени, размити.
Всичко по две-
майки, бащи, братя.
Богати, бедни обръча затягат.
Нямаш сили и бягаш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
