Объркани съдби

6 ene 2017, 16:11

Poesía

306 0 7

Две семейства,

две дъщери разменени-

като дребни монети

и много сърца наранени.

Грях без лихва.

Живот рухнал в миг,

с болка почустван.

Сълзите не стигат,

своето чедо прегръщаш силно,

но нищо не чувстваш.

Родното на теб прилича-

родител си биологичен.

Толкова объркани съдби.

Лица смесени, размити.

Всичко по две-

майки, бащи, братя.

Богати, бедни обръча затягат.

Нямаш сили и бягаш.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

2017-01-07T15:16:27+02:00

Добре направено и интересно поднесено! Поздравления!
aap (Ангел)

2017-01-07T13:58:36+02:00

Поздрави за стиха Васе !Много ме замисли но понякога в живота стават и такива неща и ти много точно си го пресъздала!До нови!
yankova41 (Йонка Янкова)

2017-01-07T09:17:38+02:00

Интересно представено.Харесах. Браво
vega666 (Младен Мисана)

2017-01-07T08:51:16+02:00

Лошо е, когато биологичното твое дете ти е по-далечно от чуждото, но духовно близко. Но така е в живота. Имаше нужда някой да напише такова стихотворение. Добре е, че го стори ти, Василке!
rumbic (Руми)

2017-01-06T20:19:03+02:00

За жалост доста съдби са объркани в днешното объркано време...
Поздрав!
Plevel (Силвия Илиева)

2017-01-06T20:08:06+02:00

Интересно!
Веси_Еси (Еси)

2017-01-06T17:25:47+02:00

Харесах, Васи! Разбирам защо на края "нямаш сили и бягаш".