Две семейства,
две дъщери разменени-
като дребни монети
и много сърца наранени.
Грях без лихва.
Живот рухнал в миг,
с болка почустван.
Сълзите не стигат,
своето чедо прегръщаш силно,
но нищо не чувстваш.
Родното на теб прилича-
родител си биологичен.
Толкова объркани съдби.
Лица смесени, размити.
Всичко по две-
майки, бащи, братя.
Богати, бедни обръча затягат.
Нямаш сили и бягаш.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
