Две семейства,
две дъщери разменени-
като дребни монети
и много сърца наранени.
Грях без лихва.
Живот рухнал в миг,
с болка почустван.
Сълзите не стигат,
своето чедо прегръщаш силно,
но нищо не чувстваш.
Родното на теб прилича-
родител си биологичен.
Толкова объркани съдби.
Лица смесени, размити.
Всичко по две-
майки, бащи, братя.
Богати, бедни обръча затягат.
Нямаш сили и бягаш.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
