Объркани съдби

Поэзия

460 0 7

Две семейства,

две дъщери разменени-

като дребни монети

и много сърца наранени.

Грях без лихва.

Живот рухнал в миг,

с болка почустван.

Сълзите не стигат,

своето чедо прегръщаш силно,

но нищо не чувстваш.

Родното на теб прилича-

родител си биологичен.

Толкова объркани съдби.

Лица смесени, размити.

Всичко по две-

майки, бащи, братя.

Богати, бедни обръча затягат.

Нямаш сили и бягаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

Добре направено и интересно поднесено! Поздравления!

2017-01-07T15:16:27+02:00
aap (Ангел)

Поздрави за стиха Васе !Много ме замисли но понякога в живота стават и такива неща и ти много точно си го пресъздала!До нови!

2017-01-07T13:58:36+02:00
yankova41 (Йонка Янкова)

Интересно представено.Харесах. Браво

2017-01-07T09:17:38+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Лошо е, когато биологичното твое дете ти е по-далечно от чуждото, но духовно близко. Но така е в живота. Имаше нужда някой да напише такова стихотворение. Добре е, че го стори ти, Василке!

2017-01-07T08:51:16+02:00
rumbic (Руми)

За жалост доста съдби са объркани в днешното объркано време...
Поздрав!

2017-01-06T20:19:03+02:00