rumiana (Румяна )
136

11 may 2013, 11:01

Оцелели мигове

Poesía » Otra

629 0 3

Ще мога ли да приспя снеговете,

затрупали пътя в годините

и да върна назад ветровете,

обрулили хълма с градините?

Да излекувам тези болни пространства,

заключени в съня на времето

и да преплувам през всичките тайнства,

където съм сама със себе си?

И там - където хоризонтите се срещат

и се изгубва мракът -

знам - там има нещо, има нещо...

Оцелели мигове ме чакат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0