Ще мога ли да приспя снеговете,
затрупали пътя в годините
и да върна назад ветровете,
обрулили хълма с градините?
Да излекувам тези болни пространства,
заключени в съня на времето
и да преплувам през всичките тайнства,
където съм сама със себе си?
И там - където хоризонтите се срещат
и се изгубва мракът -
знам - там има нещо, има нещо...
Оцелели мигове ме чакат!