Ще мога ли да приспя снеговете,
затрупали пътя в годините
и да върна назад ветровете,
обрулили хълма с градините?
Да излекувам тези болни пространства,
заключени в съня на времето
и да преплувам през всичките тайнства,
където съм сама със себе си?
И там - където хоризонтите се срещат
и се изгубва мракът -
знам - там има нещо, има нещо...
Оцелели мигове ме чакат!
© Румяна All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
