Очаквам те
в една самотна нощ,
с животи разминаване.
Очаквам те,
в сърцето ми си нож,
забит до осъзнаване.
Очаквам те
като обичан дъжд,
дошъл на зазоряване.
Очаквам те,
тъй както може мъж -
почти до полудяване...
Очаквам те,
а ти ела
в съня ми нецелувана
и после
прегърни
нощта така жадувана.
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados