7 jul 2015, 12:45

Очакване

  Poesía » Otra
1.4K 0 14

 

Къщурката стара празнува,

повдигнала схлупена стряха.

На двора ú птички палуват

и люляци сини цъфтяха

от вчера. Ухание свежо

опива треви и дървета,

в сърцето ú свети надежда,

очаква тя свойте момчета,

към старата порта поглежда

да чуе смеха на децата.

Прозорчета поглед навеждат,

друг няма, освен тишината.

 

Къщурката сгърбва снагата,

ухаят пак люляци в двора,

проскърцва самотна вратата -

очакват любимите хора...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...