Къщурката стара празнува,
повдигнала схлупена стряха.
На двора ú птички палуват
и люляци сини цъфтяха
от вчера. Ухание свежо
опива треви и дървета,
в сърцето ú свети надежда,
очаква тя свойте момчета,
към старата порта поглежда
да чуе смеха на децата.
Прозорчета поглед навеждат,
друг няма, освен тишината.
Къщурката сгърбва снагата,
ухаят пак люляци в двора,
проскърцва самотна вратата -
очакват любимите хора...
© Мария Всички права запазени