Къщурката стара празнува,
повдигнала схлупена стряха.
На двора ú птички палуват
и люляци сини цъфтяха
от вчера. Ухание свежо
опива треви и дървета,
в сърцето ú свети надежда,
очаква тя свойте момчета,
към старата порта поглежда
да чуе смеха на децата.
Прозорчета поглед навеждат,
друг няма, освен тишината.
Къщурката сгърбва снагата,
ухаят пак люляци в двора,
проскърцва самотна вратата -
очакват любимите хора...
© Мария All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
