11 jun 2014, 22:30

Очакване 

  Poesía » De amor
1004 0 0
Заключих те дълбоко в сърцето си,
скрих те в душата от всички,
но намирах те сутрин в небето си
като облаче малко, самичко.
Пощурявах щом някой те пипнеше,
щом се взре в очите ти чудни,
вятър пазех край теб да не минеше,
да разрошва косите ти луднал.
Не поглеждах даже към слънцето,
защо са ми две слънца в синевата?
И заспиваше, спираше, времето
щом ме грейнеше с усмивка позната. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Трифонов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??