11 jun 2014, 22:30

Очакване

1.2K 1 0

Заключих те дълбоко в сърцето си,

скрих те в душата от всички,

но намирах те сутрин в небето си

като облаче малко, самичко.


Пощурявах щом някой те пипнеше,

щом се взре в очите ти чудни,

вятър пазех край теб да не минеше,

да разрошва косите ти луднал.


Не поглеждах даже към слънцето,

защо са ми две слънца в синевата?

И заспиваше, спираше, времето

щом ме грейнеше с усмивка позната.


Но загубих те! Ти вече далече си,

друг си губи ума - до премала,

в мен остана несбъднато скитаща,

блян жадуван във сън оживяла.


И те вдишвам, въздъхвам и кая се,

и се моля за миг да те имам,

палав шепота месецът знаеше

как под стрехи зовях те любима.


Хайде, идвай, уморих се от чакане!

Не бави се, не искай покана,

ще отключа надежди изплакани,

моя радост, до полуда желана...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Трифонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...