Заключих те дълбоко в сърцето си,
скрих те в душата от всички,
но намирах те сутрин в небето си
като облаче малко, самичко.
Пощурявах щом някой те пипнеше,
щом се взре в очите ти чудни,
вятър пазех край теб да не минеше,
да разрошва косите ти луднал.
Не поглеждах даже към слънцето,
защо са ми две слънца в синевата?
И заспиваше, спираше, времето
щом ме грейнеше с усмивка позната. ...