29 sept 2007, 15:15

Очакване

  Poesía
1.4K 0 47



              

 

               Денят

               в прозореца догаря,
               
приседнал тихо на перваза,
               
мушкатото целува за сбогуване
              
и с мене нежно се прощава.
                      

               Угасват

               в мрак зениците,
               
жадувайки очакване,
               
препълнена с любов луната
               
пак приканва за мечтание.
                     

               С копнеж

               дочувам стъпките,
               
плахо идващи от тишината,
               в очакване на нощна нежност
               оставям си отворена вратата...
                      

                        


                            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...