Sep 29, 2007, 3:15 PM

Очакване 

  Poetry
1256 0 47



              

 

               Денят

               в прозореца догаря,
               
приседнал тихо на перваза,
               
мушкатото целува за сбогуване
              
и с мене нежно се прощава.
                      

               Угасват

               в мрак зениците,
               
жадувайки очакване,
               
препълнена с любов луната
               
пак приканва за мечтание.
                     

               С копнеж

               дочувам стъпките,
               
плахо идващи от тишината,
               в очакване на нощна нежност
               оставям си отворена вратата...
                      

                        


                            

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??