29 сент. 2007 г., 15:15

Очакване 

  Поэзия
1257 0 47



              

 

               Денят

               в прозореца догаря,
               
приседнал тихо на перваза,
               
мушкатото целува за сбогуване
              
и с мене нежно се прощава.
                      

               Угасват

               в мрак зениците,
               
жадувайки очакване,
               
препълнена с любов луната
               
пак приканва за мечтание.
                     

               С копнеж

               дочувам стъпките,
               
плахо идващи от тишината,
               в очакване на нощна нежност
               оставям си отворена вратата...
                      

                        


                            

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??